РОБИНЯ ТВОЯ ЩЕ ОСТАНА

РОБИНЯ ТВОЯ АЗ ОСТАВАМ

■
■
Любовта е магия, която се създава там, горе,

на едно прекрасно място.

Тя не ни служи като емоция, оправдаваща всичките ни постъпки.

Това е писъка на душата.

Устата ти мълчи, но душата ти крещи,

жадуваща неистово за любовта пламтяща,

в пламъци изгаряща и сърцето ти изпепеляваща...

Душата ти крещяща,която само аз мога да чуя.

Разкрих ти се изцяло.

Опозна тялото ми.

Опозна душата ми.

Допуснах те до най-тайните ѝ и скрити кътчета.

Завладя я изцяло.

Завладя сърцето ми.

Завладя съзнанието ми.

Живееш в мисълта ми.

Живееш в плътта ми.

Допуснах те напълно и изцяло доброволно.

Подчиних ти се.

Робиня съм твоя.

Не искам повече да чакам да те срещна в някой друг живот,

след няколко века.

Искам те в този.

Искам те до мен, в сърцето и в мисълта.

Много време ни отне, онова малко зрънце на

вселенската и вечната ни любов да покълне отново,

да си пробие път през мрака и забвението,

през фалшивите норми морални, на социума догмите и правилата.

Този, който окова ни във вериги тежки, оковите вековни.

Да изкласи и да се покаже на повърхността на човешкото съзнание.

Кажи ѝ:" Здравей, ти,моя любов!"

Чаках те и те исках.

Търсих те и копнеех за теб.

Сънувах те и те мечтаех.

Бленувах те и все ридаех.

Душата плачеше с невидими сълзи.

Душата стенеше с вопли мълчаливи.

И сърцето свиваше се в спазми нечетливи.

В звездите се оглеждах.

В луната все се вричах.

На Бог се молех и на колене коленичех.

Ръцете в молитва сплитах.

Ридаех и на този свят се аз обричах.

Обричах се на самота.

Самотата на сърцето.

Обричах се на тъмнината-таз, на битието.

На хора неразбиращи и лоши,

на хора зли и в душата просяци."

Не искам аз да те изгубя.

Търсих те и те намерих.

Обичах те в недоверието.

Обичах те и в съмнението.

Чаках те в безвремието.

Чаках те във вечността.

Остани при мене, на таз земя.

Остани сред светлината.

Не се ти връщай в бездната на тъмнината.

Не се страхувай да приемеш таз магия

на вечната ни орисия.

Не се страхувай да обичаш и веригите да скъсаш,

Не се страхувай да отхвърлиш този камък тежък

на човешката ни жлъч.

Ръцете си широко отвори.

Сърцето си горящо в пламък разгърни

и пусни ме там да вляза.

И тогава, затвори го.

Окови го с невидими решетки.

Заключи го.

Не ме изпускай да изляза,

да си отида и да те забравя.

На робството покорно доброволно се обричам

и във вечната ни обич аз се вричам.

Не искай да си тръгна, задържи ме.

С пламъка горещ ти обгърни ме.

В огън да горим и страст човешка.

Съдбата да приемем в миговете тежки.

Вечността да ни приеме чисти.

Мислите объркани се моля да изчисти.

И в робството покорно аз се се вричам

и на тебе се обричам.

С мисъл ще те следвам

и в съня си ще те търся.

С любовния си пламък ще обвивам душата ти самотна

и където и да се намирам,

все към теб ще тичам боса.

Тръни ще раздират нозете разранени

и кръвта ми ще се стича в страданието земно.

В камъните ще се спъвам и с глас ще плача.

По земята ще пълзя, а гарваните все ще грачат.

Не ме оставяй да си тръгна.

Робиня твоя ще остана, в сладко робство окована.

Не ме оставяй да си тръгна.

Съхрани ме в спомена на паметта.

Спомена ни вечен за тайната любов

и покрит е той със звездния покров.



.