ДУХ - МАТЕРИЯ -ЗА ТОЗИ И ОНЗИ СВЯТ/ И ПОДОБНИ ВЪПРОСИ

Настоящият постинг е отговор на тема зададена в друга точка на интернетното пространство, но считам че по-сигурно място да я публикувам е БГ.Блог.

Космичният език е нематериален език. Космическото слово е информационен поток от информационни заряди. Няма човешка възможност да се отчете неговият звук, няма писменност като човешката. Писмеността на Космическият език е отпечатък във времето и пространствово.. Тя се ражда в пространството от организирано естество наречено Дух – сплотена мисловна единица – Духът който живее в нас.

Духовното тяло е безсмъртното и то подлежи да се променя но не да умира, докато физическото тяло е смъртно, но то е предмета с който духовното тяло се дооформя (или деградира – пази Боже) Космическият безкрай е изпълнен с йерархични структури. Йерархии и техните подйерархии изграждат големи сфери на енергийно информационни полета в които духът ни живее и преминавайки, през които приема определени качества и извършва определена работа от която зависи понататъчният му живот. Живот в истинският му смисъл, а не един земен живот.  Духовните тела говорят на един общ мисловен език където нещата имат едно значение и то се предава телепатично, и няма две мнения или думи с които да се нарече. Всъщност няма дума. Телепатично се предава значение, а не дума. Ти получаваш импулси с които знаеш че става въпрос за чаша например. В този момент ако си в човешко тяло и разпознаеш космическата информация насочена към теб, идваща за да ти каже нещо, ти го приемаш като мисъл и е изключително трудно да обясниш как точно си го получил, но като човек го назоваваш със земна звукова дума и отбелязваш с писмен отпечатък – т.е. материализираш го..

Намирайки се между смъртта и следващото си раждане, ние сме получили Божественото решение какво ни предстои да научим в следващият си живот и ние избираме къде ще се преродим и от кои родители. Но зоната или планетата са определени от повисшата йерархия. Избирайки родителите си, ние ги обикваме преди да сме заченати. Духовно, чрез мисловната сила или иначе казано чрез космическото слово общуваме с тях, като подготвяме бъдещото си раждане и живот. Ние ги направляваме към определени събития и подготвяме раждането си. Бивайки зародиш, ние все още пребиваваме в двата свята и така направляваме изграждането на организма си. Командваме с мисъл зарядите които изграждат тялото ни материално. Едва при раждането влизаме за дълго в тялото а голямата раздяла с паметта за отвъдното настъпва след три до седем годишната ни възраст. Но тя не е окончателна а само привидно несъществуваща, тък като всичко в пространството е пряко или коствено свързано. Най-силна е връзката ни със свръхсетивният свят през първите 3 месеца или 84 дни – 3 лунарни месеца, през които фантастично казано Луната ни омагъосва с кръговото си влияние около земята и ни потапя в един изолиран, но истински свят, където си почиваме и се претрансформираме, защитени в лунарната си черупка.. Тук сме в пашкула, в който от гъсеница се превръщаме в пеперуда.

Физическото тяло е инструмента за изпълнение на целта, отредена ни от Бог.

Любовта на детето към новите родители, е потопяването в един съюз с поток, в който човекът е работил с векове от свръхсетивния свят. Идващият към въплъщение човек участва в избора на родителите си и затова ги обича още отпреди да се е родил. Любовта на родителите е отговор на любовта на детето към тях, тъй като в космоса действа законът на бумеранга.

Но да се върнем към космическото слово. Това е словото на свръхсетивният свят. Божественото слово. Онова което не убягва от Бога защото Бог изпълва пространството в което живеем като дух и материя. Той е в нас и ние сме във него като част от него. Като божий подобия или както казва Христос ‘’Богове сте вие!’’ ние създаваме, творим с мисъл, и всяка мисловна единица родена от нас се отправя в пространството и се насочва към приемника за когото е предназначена. Едва създадена тя се отпечатва в пространството като нова клетка от организъм. За да се изгради тази нова клетка тя трабва да се е хранила от някъде. Така, че тя е черпила свободен мисловен заряд. Свободен мисловен заряд е мисъл създадена и оползотворена, която се отпечатва във време и пространство. Тя умира по време, но остава жива в пространството и се превръща във свободен мисловен заряд, който захранва нови клетки.(мъртва клетка – тор за живата клетка) Също като човекът който умира по тяло но остава жив по дух и е свободен в пространството. Богът – най-силният дух, задвижил мисълта в пространството и създал всички нас,  ни направлява така както нашите родители – със загриженост. Ние сме неговите деца. Той е нашето тяло. Ние всички сме негови клетки и затова сме равни по значение. само една да се разболее и Богът ни е в опасност.  Свободен информационен заряд е най-малкото ‘духче’ - бих го нарекла  Йон, което спи три мига / нещо като три земни дни/ в пространството. След това то е годна храна за Боговете на мисълта...  /библейско определение за това се намира в историята където Йон е изхвърлен в морето и попада в устата на кит и след три дни по ''волята'' на Бога излиза от там Жив/

И така Космическото слово е онзи информационен заряд, който ние разпознаваме със сетивата си на човек едва след като сме се изградили духовно до степен, която ни позволява да се свържем отново със светът на свръхестественото, макар и бивайки в човешкият – материалният свят. Във тялото на човек е почивката на Бога. Тук ние се отделяме от останалият информационен потенциал, като във кутия. Но тук ние изграждаме тяло, което ни позволява да израстем и станем готови да се пренесем в един нов свят. Това е също като трансформацията от зародиш до яйце и после във яйцето докато се излюпи пиле. Първо една клетка изяжда друга – един заряд изяжда друг. Тогава изяденият променя и изгражда изяждащият го отвътре и живее чрез него.  Това е и отговор на въпроса ‘’кое е първото – яйцето или кокошката’’  Ами яйцето в духовен и материален аспект и кокошката в духовен и материален аспект се преплитат но яйцето е първо. Духовното яйце е организирала се информационна структура от заряди с еднопосочен устрем, който се превръща в духовна кокошка, (иначе казано заформят мисловна вихрушка в пространствово/, която ‘’снася’’ и отглежда чрез нарочна информация материалното яйце,. Т.е. онази организирала се информационна структура, която ''кудкудяка'' и командва на зарядите в яйцето какво да правят.

И така космически език или слово -  Поток от свободни информационни заряди, консумирани, трансформирани и насочени да изпълнят определена мисия. Няма звук, мирис, нито материален видим за човека визуален израз.

Всъщност всичко е Дух и всичко е Материя. Духът е най-малката материална частица носеща поне два информационни заряда.

И така нататък и така нататък, но ми се спи и оставям темата до тук, приемайки я за завършена. Повече само ако има въпроси.