ИМА ЛИ БОГ - КАКВО КАЗВАТ БЛОГОВЕТЕ ИЗ ИНФОРМАЦИОННАТА МРЕЖА

ХРИСТИЯНСКИ БЛОГ - HOLLY BIBLE
https://www.kaldata.com/forums/blog/529/entry-3284-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F-%D1%87%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3/


Как зная че има БОГ ?!
Публикувано от david.emk, 27 април 2008 · 881 прегледа

Дискусии
Как зная, че има Бог? Има няколко класически аргумента за съществуването на Бог. Някои съвременни открития осветлиха допълнително тези аргументи.
Един от най-старите аргументи за съществуването на Бог, още от Аристотел, е така наречения космически (космолоджикал) аргумент. Този аргумент казва, че зад всеки ефект има някаква причина. Всъщност това означава изучаването на космоса.
Ако търсим аргументи или доказателства за съществуването на Бог, няма нужда да търсим под масата или в някой ъгъл-всичко което трябва да направим е да погледнеме около себе си. Космоса е най-голямото нещо което съществува. И сам по себе си е най-голямото доказателство за съществуването на Господ. Това е признато от самото начало на мислещия човек. И забележете: ако космоса съществува-и ние всички сме съгласни, че съществува-тогава има само три логични обяснения за него. Първо: космоса е вечен! Имало е време, когато хората са вярвали в това. Но със съвременните научни открития, се знае, че не е възможно да се вярва това. За последните 150 години, учените са търсили начини да установят дали космоса е вечен или не. Най-великият закон на термодинамиката-вторият-казва, че всичко губи енергия! Всичко се износва и остарява! И така, съвсем ясно става, че ако космоса е вечен, би трябвало вече да се е износил. Космоса има способността и се стреми да разпределя топлината равномерно на всякъде. Космоса се опитва да изравни температурата на всякъде-на всеки квадратен метър. И така, телата стават по-студени и пространството получава все по-вече енергия. То е същото, като да поставите чаша студена вода и чаша гореща вода на масата и да се върнете и проверите температурите на двете чаши на другия ден. И двете чаши са със същата температура. И така ще се случи и с космоса, ако продължава достатъчно дълго време-всички тела ще бъдат с еднаква температура. И ето-космоса не е достигнал до това положение, така че-не може да бъде вечен. Последните открития на учените разбиха напълно тезата, че космоса е вечен.

Втората възможност: ако не е вечен, може би сам се е създал от нищото. Има друг закон, който казва: от нищото не се появява нищо! Или с други думи: нищото не може да произведе нещо! Космоса не може да се е произвел от нищото-това е и първият закон на термодинамиката.

Третата възможност: бил е създаден от някой, който е вечен! И това е първото становище на Библията: “ В началото Господ създаде небето и земята.” И така, аргумента за космоса сам по себе си става напълно ясен и доказва съществуването на Господ. Дори Др. Роберт Джестро-един от водещите учени в света в областта на космоса, шефа на института за космически изследвания на САЩ, създателя и главата на Гадърт Спеис Институт за НАСА: аз имах вечеря с Др. Джестро и ние дискутирахме тези неща и той каза, че последните открития правят все по-лесно за учените да приемат, че Бог съществува и правят все по-трудно за всеки, да се отрече неговото съществуване.

Второ: освен космоса, това е съществуването на живота сам по себе си. И така, от къде се е появил този живот? Светът е пълен с живот-живи същества има на всякъде! Някои са предполагали, че животът се е зародил от само себе си. Това е било опровергано от Пастьор и Реди и тази теория била изоставена. Тогава остава теорията, че животът се е породил от само себе си преди милиони години. Те по-точно казват, че животът се е зародил преди 2 милиарда години. Добре, но съвсем интересно, бяха направени някои открития през последното десетилетие които показват невъзможността на това да се случи. Например: протеина-най-комплексното вещество познато на човека. Хиляди и десетки хиляди протеинови молекули изграждат една клетка и те сами по себе си са така сложни, така различни от света на Чарлз Дарвин-преди по-вече от 100 години, който често е говорил за проста единична клетка, че ние знаем днес, че сложността на протеиновата молекула сама по себе си е такава, че Льо Кампт Денои-френски математик, носител на нобелова награда и един от най-големите световни експерти в теорията на вероятностите, казва, че вероятността да се самообразува дори една протеинова молекула е 10 на степен 234 милиарда години!!!!! Някои от вас съм сигурен, не са благодарни за това. Експертите в теорията на вероятностите казват, че ако вероятността нещо да стане, да се случи-каквото и да е-ако е по-голяма от 10 на 50 степен, никога няма да се случи, никъде във вселената, независимо от това колко време ще мине! И така, невъзможно е да се самосъздаде дори и една протеинова молекула ако вероятността за това е 10 на степен 234 милиарда години!!! Е, след това учените откриха дори още по-сложно нещо. ДНА! Докторите Уатсон и Крик откриха ключа на живота в клетъчното ядро! Всяко ядро, на всяка клетка има тази сложна стълбообразна молекула, която е толкова сложна, че ако вземете всяка молекула от клетките на вашето тяло и ги изпънете, и ги съедините, те ще покрият разстоянието до слънцето в двете посоки 400 пъти! Това е толкова сложно, че Францис Крик, който го е открил и който е атеист, казва, че по никакъв начин, ДНА молекулата не може да се е появила случайно дори и за 5 милиарда години! И така, той казва: трябва да е създадена от някакъв невероятно развит интелект, някъде в друга част на вселената. Той разбира се не казва от къде се е появил този интелект…

Междувременно Сър Фред Хоил-един от най-великите математици и астрономи в света, от Кембридж, изучавал възможността за появата на единична клетка където и да е във вселената, през цялата история на вселената, открил, че шансовете са нула!!!-10 на 40000 степен години, за да се създаде дори и една клетка!!!! Извода, който Сър Хоил е направил: ЕДИНСТВЕННИЯТ НАЧИН ЖИВОТА ДА СЪЩЕСТВУВА Е, АКО Е СЪЗДАДЕН ОТ НЕОГРАНИЧЕН ИНТЕЛЕКТ, КОЙТО НИЕ БИХМЕ ЖЕЛАЛИ ДА НАРИЧАМЕ ГОСПОД!
И така, атеиста Фред Хоил бил принуден да стане вярващ, чрез силата на модерната наука!

И трето: нека да спомена и телеологичния аргумент. Или-аргумента на дизайна. Този аргумент казва, че в цялата вселена ние виждаме доказателства за дизайн. Всяка сложна машина има дизайнер-създател. Това е още така наречения аргумент на “старият часовникар”. Дори в дните на великия астроном Кеплер, който е имал помощник атеист и който спорел често с Кеплер за съществуването на Бог. Кеплер решил да направи действащ модел на Слънчевата система. И така, той го създал: Слънцето с всички планети които се въртяли около него, луните и различни други сателити обикалящи планетите-доста комплексен модел. Изобщо било много интересно да се наблюдава как работи…
Един ден неговият приятел атеист дошъл да го посети. Отивайки в тази част на стаята, където бил работещият модел, той бил възхитен. Бил невероятно заинтригуван от този невероятно сложен модел. Той попитал: кой е направил този невероятен модел? Кеплер казал: никой! Сам се е направил! Образувал се е от прах! Може би е станало течение от прозорците и ето го… Аз дойдох една сутрин и беше тук! Приятелят му казал: не очакваш, че ще повярвам на това, нали? Кеплер отговорил: не, но ти вярваш, че истинската слънчева система, която е многократно по-сложна от този модел се е създала сама-това е дори по-голям абсурд!

Виждаме, в тази връзка, че клетката не само че е много по-сложна, но е по-сложна от всяка машина която е направил човека когато и да е! Вземете най-мощният супер компютър, който съществува на тази планета днес-той не е нищо по-вече от играчка, в сравнение с невероятната сложност на която и да е от 100 трилиона клетки в нашето тяло! И дори при все това, никой в света не вярва, че този компютър се е появил от самосебе си-по случайност! Между другото някой учен е казал, че клетката е по-сложна от най-сложният компютър някога направен от човек, или най-комплицираната машина замислена някога от човек! Невероятната сложност на човешкото око, накарала Дарвин-както той се изразил-да получи главоболие. И наистина-има защо. 7 000 000 конуса за да разпознаят различните цветове и 100 000 000 оси и невероятната сложност на тази чудесна камера! Дарвин сам не е вярвал, че това може да се случи чрез естествен подбор и е абсурд в най-висока степен!

Помислете и за невероятният дизайн на нашите условия за живот! Ако Земята е 10% по-близо до Слънцето, ще изгорим; ако е 10% по-далече-ще замръзне всичко на нея. Ако Луната беше 1/5 по-близо до Земята, ние ще имаме 50 фита вълни покриващи Земята почти всеки ден. Ние живеем на планета, която е много подобна на ябълка. Както ябълка, вътрешността й е мека-лава. Твърдата част на планетата е тънка както е тънка кората на ябълката. Ние не попадаме в лавата поради тънката кора която е между нас и лавата. Над главите ни има ултравиолетова светлина, както и друга радиация, която може да ни унищожи за моменти, но сме запазени от озона и от атмосферата. Господ наистина е създал невероятно жилище за човека.
Водата-една от малкото течности, които се разширяват когато замръзва! Ако не е така, ако се свива, то всичките езера и реки ще замръзнат от долу до горе и всичкият живот във водите ще умре! Атмосфера, която е достатъчно дебела за да ни спаси от милионите метеорити навлизащи в земното пространство и изгарящи в нея всеки ден. Всичко това показва грижите на обичащия ни Господ, който се грижи за нас.

Обществото на атеистите в САЩ казва, че вярата в Господ е в резултат на игнориране и допринася до игнориране. Независимо от факта, че първите 126 университети и колежи в САЩ са създадени от вярващи в Господ и в Исус Христос! Независимо от факта, че огромно число хора, които са от най-изявените на тази земя, и са толкова много, че ако трябва да се преброят, ще е необходимо една и по-вече седмици и няма да приключат…
Великият философ Аристотел, в чиито дни са казвали, че знаят всичко което може да се знае за всичко, Аристотел със своя гигантски интелект казва: красотата, реда и хармонията на вселената е изява на волята на Господ! Структурата на вселената е работа на велик интелект.
Сър Джеймс Джинс-модерен астроном-казва: колкото по-вече изследваме вселената, толкова по-ясно става, че е единична мисъл на велик математик! Алберт Айнщайн-човек със невероятен интелект, казва: аз съжалявам всеки човек, който казва, че Господ не съществува.
Всеки, който се занимава сериозно в областта на науките е убеден, че Духа манифестира законите на вселената, Дух много по-съвършен и велик от този на човека и такъв, пред чието лице ние, които сме на много по-ниско ниво трябва да се смириме!
Или Сократ, който ни е дал “метода на Сократ за обучение” казва: не може да има по-голямо щастие в живота освен общението с Господ-създателя на вселената!
Великият физик Майкъл Фарадей казва: “Аз се прекланям пред него, който е Господ над всички.”
Джордж Уашингтон казва, че не е възможно да се управлява светът без Библията! Дори Бен Франклин: “Колкото по-дълго живея, толкова по-вече съм убеден, че Господ управлява!
Паскал: доказателствата, че Господ съществува са по-вече от необходимото…

И така-дали вярата в Господ е в резултат на игноранс? Попитаите президента Аизенхауър: не е необходимо да имаш мозък за да бъдеш атеист! Всеки глупак може да отрече наличието на Висше същество!
Томас Едисон казва, че неговите изследвания са го довели до неопровержимия извод, че има невероятен инжинер, който командува тази вселена!
Галилео Галилей казва, че е абсолютно убеден в съществуването на интелигентен създател.
И така, можем да цитираме хиляди и хиляди от най-великите и мъдри хора живяли и живеещи на тази земя! Учени и писатели, и композитори, и поети, и философи…

И още-човешката душа, човешкото същество. Хиляди страници са написани с цел да се обясни какво е накарало апостол Павел да се преобрази от гонител на християните в проповедник на Божието Слово? Или апостол Петър-от беден рибар- на скалата на която Исус построи църквата си, или Били Грам-най-продуктивния проповедник обърнал десетки хиляди към Господ, или Сауженицин, който се приравнява на Достоевски, открил Господ в Гулак и много, много други?

Или когато възприемем жертвата на Исус Христос-нашият създател и Господ-на кръста, която той понесе заради нас, когато проумеем страданието и цената която плати-за нас-ще разберем, че този Господ е Господ и спасител на всички които вярват в него! Когато видим любов като тази, то знаем, че има Господ! Когато познаем Господ, открили сме нашият спасител!

http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-does-God-exist.html


Въпрос: Бог съществува ли? Има ли доказателства за съществуването на Бога?

Отговор: Бог съществува ли? Интересно ми е, че толкова много време се отделя на този дебат. Най-последните изследвания показват, че 90% от хората в света днес вярват в съществуването на Бога или на някаква по-висша сила. Въпреки това отговорността за това да се докаже по някакъв начин, че Бог съществува се поставя върху онези, които действително вярват в това. Аз лично смятам, че трябва да е обратното.

Съществуването на Бога обаче не може да се докаже или опровергае. В Библията дори се казва, че трябва да приемем чрез вяра факта, че Бог съществува: “А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че Той възнаграждава тези, които Го търсят” (Евреи 11:6), Ако Бог поиска, Той може просто да се яви и да докаже на целия свят, че съществува. Но, ако направи това, тогава няма да има нужда от вяра. “Исус му каза: ‘[Тома,] понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали’” (Йоан 20:29).

Това, обаче, не означава, че няма доказателства за съществуването на Бога, Библията заявява: “Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Вестта им е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената…” (Псалм 19:1-4). Когато гледаме звездите в небето, когато се опитваме да разберем необятността на вселената, когато наблюдаваме чудесата на природата и виждаме красотата на залеза – всичко това ни говори за Създателя Бог. И ако това не е достатъчно, самото ни сърце свидетелства, че Бог съществува. В Еклисиаст 3:11 ни се казва: “…Положил е и вечността в сърцето [на човека]…” Дълбоко някъде в нашето същество ние осъзнаваме, че съществува нещо отвъд този живот и че има някой, който е отвъд този свят. Можем да отричаме това знание с ума си, но Божието присъствие в нас и чрез нас продължава да съществува. Независимо от всичко това, Библията ни предупреждава, че ще има някои, които ще отрекат Божието съществуване. “Безумният каза в сърцето си: ‘Няма Бог’” (Псалм 14:1). След като над 98% от хората в историята на човечеството, във всички култури, във всички цивилизации, на всички континенти вярват в съществуването на някакъв Бог, би трябвало да има нещо (или някой), който да е породил подобно вярване.

Като допълнение към библейските документи за Божието съществуване, има и логични аргументи. Първият от тях е онтологичният аргумент. Най-известната форма на онтологичния аргумент в основата си използва понятието за Бога като доказателство за Божието съществуване. Той започва с определението за Бога като: ‘нещо, по-голямо и което не може да се зачене”. След това се твърди, че да се съществува е по-велико от това да не се съществува и, следователно, най-голямото възможно същество би трябвало да съществува. Ако Бог не съществува, тогава Бог няма да бъде най-голямото възможно същество, но това би противоречало на самото определение за Бога. Втори е телеологичният аргумент. Телеологичният аргумент е, че след като във вселената се проявява такъв удивителен замисъл, би трябвало да има и Божествен проектант, който да го е създал. Например, ако земята беше дори само на няколкостотин км по-близо или по-далеч от слънцето, на нея не би могъл да съществува животът, който в момента съществува. Ако съотношението между елементите в нашата атмосфера беше само с няколко процента по-различно, всяко живо същество на земята би умряло. Вероятността една единствена протеинова молекула да се образува случайно е 1 към 10243 (това е 10, следванo от 243 ‘0’). А една клетка се състои от милиони протеинови молекули.

Третият логичен аргумент в полза на съществуването на Бога се нарича космологичен аргумент. Всяко следствие е породено от някаква причина. Тази вселена и всичко в нея е следствие. Следователно, би трябвало да има нещо, което да е породило тяхното съществуване. И в крайна сметка, би трябвало да има нещо, което да е “не-причинено” и което да е причината, породила всичко останало. Това “не-причинено” нещо е Бог. Четвъртият аргумент е известен като морален аргумент. Всяка една култура в историята има някаква форма на закон. Всеки човек има усещане за това какво е добро и какво е зло. Убийството, лъжата, кражбата и аморалността са все неща, които всички култури отричат. Откъде идва това разбиране за добро и лошо, ако не от един свят Бог?

Независимо от всички тези аргументи Библията ни казва, че хората ще отхвърлят ясното и неоспоримо знание за Бога и вместо това ще повярват в лъжата. В Римляни 1:25 се заявява: “Те замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин.” Библията също така прокламира, че хората са без извинение за това, че не вярват в Бога: “Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение” (Римляни 1:20).

Хората твърдят, че не вярват в Бога, защото не е “научно” или “защото няма доказателства”. Истинската причина е, че веднъж признали, че има Бог, те трябва също така да осъзнаят, че са отговорни пред Бога и се нуждаят от Неговото прощение (Римляни 3:23; 6:23). Ако Бог съществува, тогава ние ще отговаряме за действията си пред Него. Ако Бог не съществува, тогава ще можем да правим каквото си поискаме без да се безпокоим, че Бог ще ни съди. Мисля, че именно поради тази причина теорията за еволюцията се приема от толкова много хора в нашето общество – защото дава на хората алтернатива на вярата в Създателя–Бог. Бог съществува и в крайна сметка всеки знае, че Той съществува. Самият факт, че някои толкова агресивно се опитват да оспорят съществуването Му, сам по себе си е аргумент в полза на Неговото съществуване.

Позволете ми да ви дам още един аргумент в полза на Божието съществуване. Откъде лично аз знам, че Бог съществува? Знам това, защото всеки ден разговарям с Него. Аз не чувам глас, който да ми говори, но усещам Неговото присъствие и водителство, познавам любовта Му, копнея за благодатта Му. В живота ми са се случвали неща, които нямат никакво друго обяснение освен това, че Бог съществува. Бог в своята милост по чудотворен начин ме е спасил и е променил живота ми, така че не мога да не призная, че Той съществува и да не го хваля за това. Никой от тези аргументи поотделно или взети заедно не могат да убедят някого, че Бог съществува, ако този човек отказва да признае онова, което толкова ясно се вижда. И на края, Божието съществуване трябва да се приеме чрез вяра (Евреи 11:6). Вярата в Бога не е скок в тъмното, а уверена стъпка напред в добре осветена стая, в която вече се намират 90% от хората на земята.

http://megavselena.bg/ima-li-bog-mistifikatsii-i-matematicheski-dokazatelstva/


Има ли Бог? Мистификации и математически доказателства
Микеланджело Буонароти, Сътворението на Адам
Микеланджело Буонароти, Сътворението на Адам
Антония МИХАЙЛОВА

Антония МИХАЙЛОВА
1 февруари 2014 г. в 14:37 Последна промяна:
2 февруари 2014 г. в 23:24

И вярващи, и атеисти постоянно търсят доказателства, които да потвърдят или отхвърлят съществуването на Бога.

Сега ще ви разкажем за различни теории и опити, проведени от учени от различни области – така те искали да докажат съществуването на Бога и дявола, рая и ада. Факти или измишльотини? Преценете сами.

Тунелът в Сибир и прокълнатите души

Според легендата през 1989 г. група руски учени под ръководството на руския биолог д-р Дмитрий Азаков пробива дупка в земята (това се случило в дивите райони на Сибир). Дълбочината на тунела надминала 12 километра и неочаквано учените се натъкнали на подземна пропаст.

Заинтригувани от неочакваната находка, те спуснали там свръхчувствителен микрофон и друго сензорно оборудване и чули и записали (уж) крясъците на измъчени и отчаяни хора. Втора изненада станала необичайно високата температура в дупката – над 180°С. Учените направили извод, че това е вратата към ада.

„Като комунист не вярвам в небесата и в Библията, но като учен съм принуден сега да повярвам в ада. Не е необходимо да споменавам, че бяхме потресени, правейки такова откритие. Но ние знаем какво чухме и видяхме. И сме абсолютно сигурни, че пробихме вратата на ада“, заявил Азаков.

Тази история за първи път е публикувана през 1990 година във финландския вестник Ammennusatia, издаван от група християни от Левасьоки, град в Западна Финландия.

Скоро историята била подхваната от други информационни издания и звуковите файлове с виковете на хипотетичните грешници започнали да се появяват в различни интернет издания. Trinity Broadcasting Network (TNB) веднага обявила, че записът е окончателно доказателство за съществуването на ада.

Историята чул по време на пътешествие из САЩ учителят от Норвегия Аге Рендален. Отвратен от това, което той нарекъл лековерие на масите, Рендален решил да поукраси приказката.

Първо написал в мрежата, че не повярвал на нито една дума, но като се върнал в Норвегия, прочел „фактическите отчети“ на експедицията. Рендален заявил, че съгласно получени от достоверни източници сведения, звуците били издавани не само от грешниците, но и от прилепи призраци, каквито се смятат за обща графична представа за демоните и се срещат например при Микеланджело в картината „Мъчението на свети Антоний“. Такъв призрак се издигнал от пещерата и оставил пламтяща следа в небето.

За да подкрепи лъжите си, Рендален преднамерено превел неправилно баналната статия и предоставил оригиналната статия на норвежки език и своя превод в TNB. Той посочил истинското си име, телефона и адреса си и прибавил данните за свой приятел пастор, който знаел за мистификацията, в случай че има нужда да се провери неговият разказ.

За съжаление TNB пуснали продължението на историята, без да споменат Рендален или пастора, и лъжливата „Адска мистификация“ се появила по телевизията, радиото и в голям брой печатни издания.

Нещо в тази история все пак е истина. Съветският съюз наистина пробива в земята сондаж с дълбочина 12 262 метра. Това е Колският свръхдълбок сондаж, разположен обаче не в Сибир, а на Колския полуостров. През 1989 г. действително били открити интересни геоложки аномалии, в които впрочем няма нищо свръхестествено. Според учените температурата на 12 км под земното равнище е трябвало да достига 100°C, но на практика тя е 180°C, като се предполага, че на 15 км дълбочина би била от порядъка на 300°C.

Що се отнася до звука от записа, то по-късно се изяснило, че това са ремикси на части от саундтрака тъм филма от 1972 година „Кървавият барон“ с различни ефекти.

Раят на неврохирурга

През 2008 година Ебен Александър, неврохирург от Харвард, преживял бактериален менингит, който атакувал мозъка му и го потопил в едноседмична кома. Сканирането на мозъка показало, че цялата кора, включително областите, отговарящи за съзнанието, мисленето, паметта и разбирането, били поразени.

Лекарите не били сигурни, че колегата им ще оцелее, а и изглеждало, че мозъкът му до края на живота ще остане увреден. Независимо от всички прогнози, след седмица Александър се събудил.

Тогава Александър разказал, че е преживял нещо изключително и го описал.

В автобиографичната си книга „Доказателство за Рая: пътешествието на неврохирург в задгробния живот“ авторът твърди, че е бил в клинична смърт и е напуснал своето тяло. По думите на Александър отвъд ни очаква вечност, изпълнена със съвършена светлина, в комплект с ангели, розови облачета и починали роднини.

Книгата се задържала сред бестселърите на The New York Times цели 35 седмици. След това сп. Esquire провело разследване за живота на Александър. Станало ясно, че той бил уволнен от няколко болници, попадал няколко пъти в съда за небрежност, включително за фалшифициране на два болнични записа с цел да прикрие свои лекарски грешки.

Списанието открило в книгата на неврохирурга и няколко несъответствия. Например Александър пише, че изпаднал в кома поради тежък бактериален менингит и мозъкът му не е можел да осъществява висша нервна дейност, докато лекуващият му лекар твърди, че комата била предизвикана изкуствено по медицински причини и пациентът частично се намирал в съзнание, макар да халюцинирал.

След публикацията Александър написал опровержение, като твърдял, че е описал истинските си преживявания по време на кома.

Книгата на Александър и рекламната кампания били критикувани от учените, включително от невробиолога Сам Харис, който характеризирал околосмъртните преживявания на Александър като „тревожно ненаучни“ и отбелязал, че „предоставените от автора доказателства не просто са недостатъчно – те също означават, че той нищо не знае за мозъка“.

През ноември 2012 година Александър отвърнал на критиките във втора статия в Newsweek: той пишел, че преминал всички стандартни тестове за зрение, слух, емоции, памет и логика и мозъкът му не е претърпял значителни изменения след болестта.

Доказателство за рая

Студент по химия от Вашингтонския университет дал толкова подробен отчет на зададен на изпит въпрос, че професорът му го споделил с колегите си по интернет.

И така, въпросът: Адът е екзотермичен (отдава топлина) или е ендотермичен (поглъща топлина)?

Повечето студенти при доказателствата използвали закона на Бойл за газовете. Един от студентите обаче написал следното:

„Първо, ние трябва да знаем как масата на Ада се променя във времето. Така трябва да знаем скоростта, с която душите се движат в Ада, и скоростта, с която го напускат. Мисля, че можем със сигурност да предположим, че ако една душа е попаднала в Ада, то тя няма да излезе оттам. Тоест душите не напускат Ада.

За да кажем колко души попадат в Ада, нека да разгледаме различни примери за религията. Повечето от тези религии твърдят, че ако не сте привърженици именно на тяхната религия, ще попаднете в Ада. Тъй като тези религии явно са повече от една, а човек обикновено не изповядва повече от една религия, то може еднозначно да се твърди, че всички души ще попаднат в Ада.

Отчитайки раждаемостта и смъртността по света, можем да очакваме, че броят на душите в Ада ще расте експоненциално. Сега да разгледаме скоростта на изменението на обема на Ада, тъй като законът на Бойл твърди, че за да се поддържат в Ада еднакви температура и налягане, обемът на Ада трябва да се разширява пропорционално на добавените души. Това дава две възможности:

1. Ако адът се разширява по-бавно, отколкото расте броят на пребиваващите в него души, то температурата и налягането там ще растат, докато Адът не се взриви.

2. Ако адът се разширява по-бързо, отколкото се увеличава количеството на душите в него, то температурата и налягането ще спаднат и Адът ще замръзне.

Къде е истината?

Ако приемем твърдението, отправено към мен от Тереза от първи курс: „По-скоро Адът ще замръзне, отколкото да преспя с теб“, и вземем под внимание факта, че спах с нея миналата нощ, то е правдив вариант номер две и затова аз съм сигурен, че Адът е екзотермичен и вече е замръзнал.

Следствие от тази теория е това, че тъй като Адът е замръзнал и следователно душите повече не могат да попадат там, остава само Раят, което доказва съществуването на божествено същество и обяснява защо вчера вечерта Тереза крещеше „О, Боже мой!“

Скулптурите, направени от самия Бог

През 1725 г. Йохан Бартоломеус Адам Берингер, декан ма медицинския факултет към университета във Вюрцбург, открил в планината Айбелщат, Германия, множество изсечени от варовик фигурки – гущери, жаби, паяци, риби с птичи глави, слънца и звезди. На някои имало надписи, например Йехова на латински, арабски и иврит. Професорът решил, че камъните са създадени от Бога, експериментиращ с формите на живот, които замислил да сътвори.

Берингер също намерил няколко възможни обяснения на предполагаемите изкопаеми – според него тези мъртви животни били „капризни измислици“ на Бога. Професорът отчел също така, че фигурките можело да са творение на древни езичници, но този вариант не издържал на критика, тай като езичниците не можели да знаят името Божие.

Всъщност Берингер станал жертва на шега на свои колеги – бившия йезуит Дж. Игнац Родерик, професор по география и математика, и Йохан фон Екхарт, таен съветник и университетски библиотекар.

Като разбрал истината, Берингер решил да съди измамниците, а последвалият след това скандал съсипал авторитета и на тримата.

Облогът на Паскал

Облогът на Паскал принадлежи на френския математик физик и религиозен философ Блез Паскал, живял през XVII век. Според Паскал разумният човек трябва да живее така, сякаш Бог съществува, да го търси и да вярва в него.

Той си представя двама души, които се обзалагат дали съществува Бог, или не. Облогът е съдбоносен, залогът е проектиран във Вечността и не е нещо друго освен „вечния живот”. Ако облога бъде спечелен от този, който залага на това, че Бог не съществува, той на практика не печели залога, тъй като ако Бог не съществува, няма и вечен живот. Но ако загуби, той губи всичко.

Респективно, ако този, който се е обзаложил, че Бог съществува, в случай че спечели облога, печели висшата награда, но ако изгуби облога, не губи нищо. Затова и според Паскал чисто рационално е по-добре човек да заложи на съществуването на Бог, отколкото да го отхвърля.

Формулата на Ойлер

Леонард Ойлер (1707–1783) е швейцарски математик и физик. Той е известен със своите работи по механика, хидродинамика, оптика и астрономия. Голяма част от зрелите си години Ойлер прекарва в Санкт Петербург, Русия и Берлин, Прусия.

За религиозните убеждения на Ойлер може да се съди по неговите „Писма до една германска принцеса“ и по-ранната му работа „Защита на божественото откровение срещу възраженията на инакомислещите“. Тези документи показват, че Ойлер е бил ревностен християнин, вярващ, че Библията влияе благотворно на хората.

Според легендата Ойлер открил аргументи в полза на съществуването на Бога, когато дискутирал на тази тема с руски философи. По това време той живеел в Санкт Петербург и тогава в Русия по покана на Екатерина Велика гостувал френският философ Дени Дидро. Императрицата била разтревожена от аргументите на французина в полза на атеизма – те можели зле да повлияят на нейния двор, така че тя помолила Ойлер да влезе в спор с Дидро.

Дидро разбрал, че известният математик е открил доказателство за съществуването на Бога, и се съгласил да го погледне. При срещата Ойлер плътно се приближил към Дидро и му казал следното: „Сър, \frac{a+b^n}{n}=x, следователно Бог съществува.“

Аргументът се сторил на Дидро, който нищо не разбирал от математика, безсмислен, така че той стоял с отворена уста, докато свидетелите на тази сцена вече тайничко се кикотели. Смутен, той се обърнал към императрицата с молба да напусне Русия, което тя му разрешила.

Теорема за Бога

Курт Гьодел е австрийски, а след това американски логик, математик и философ. Заедно с Аристотел и Фреге той е смятан за един от най-значителните логици в историята на човечеството. Гьодел има огромен принос в развитието на научно-философското мислене през ХХ век.

През 1931-ва, когато бил на 25 г., Гьодел публикувал две теореми за непълнотата. Година по-рано получил докторска степен във Виенския университет. За доказателство на първата теорема на Гьодел е разработена методика, преобразуваща формалните изрази в числа.

Гьодел доказал също така, че нито аксиомата на избора, нито хипотезата за континуума могат да бъдат опровергани чрез приетите теории на множествата, тъй като тези аксиоми се съгласуват. Благодарение на това математиците получили възможност да изследват аксиомата на избора в своите доказателства. Той също внесъл важен принос в теорията на доказателствата с уточняване на връзките между класическата логика, интуиционистката логика и модалната логика.

След смъртта на Гьодел през 1978 г. останала теорията, основана на принципите на модалната логика – вид формална логика, в тесен смисъл предполагаща използването на изразите „задължително“ и „възможно“. Теоремата твърди, че Бог, или висшето същество, се явява това, което ние не сме в състояние да разберем. Но Бог съществува в разбирането. Ако Бог съществува в разбирането, може да се предположи, че той съществува в реалността. По такъв начин Бог трябва да съществува.

Мост между науката и религията

В интервю за CNN през април 2007 година в Роквил, щата Мериленд, Франсис Колинс, директор на проекта „Човешки геном“, заявява, че информацията, вградена в ДНК, доказва съществуването на Бога.

Като вярващ, д-р Колинс вижда ДНК – молекула, присъстваща за всички живи същества, в която е включена цялата информация за вида – като език на Бога, а елегантността и сложността на организмите и останалата природа – като отражение на Божествения план.

Но Колинс не е мислил винаги така. През 1970 г., когато бил аспирант във факултета по теоретична химия, той бил атеист и не намирал основание да постулира съществуването на каквито и да било истини извън математиката, физиката и химията. След това постъпил в медицинското училище и се сблъскал с проблема за живота и смъртта на пациентите. Един от пациентите го запитал: „В какво вярвате, докторе?“ И Колинс започнал да търси отговорите…

Той признал, че науката, която толкова много обича, е безсилна да отговори на следните въпроси: „В какво е смисълът на човешкия живот?“, „Защо съм тук?“, „Защо математиката работи така, а не иначе?“, „Ако Вселената има начало, то кой е дал това начало?“, „Защо физичните константи на Вселената са настроени така, че се допуска възможността от появата на сложни форми на живот?“, „Откъде хората имат морал?“и „Какво се случва след смъртта?“.

Д-р Колинс винаги е смятал, че вярата е основана на чисто емоционални и ирационални аргументи. Затова бил изумен, когато открил в ранни трудове на оксфордския учен К. С. Луис и впоследствие – в много други източници, доста сериозни аргументи в полза на съществуването на Бога, формирани на чисто рационална основа.

Всъщност д-р Колинс твърди, че не вижда никакъв конфликт между науката и религията. Да, той е съгласен, че произходът от общ източник по пътя на еволюцията е очевиден. Но също твърди, че изучаването на ДНК осигурява убедително доказателство за нашата свързаност с всички други живи същества.

Според Колинс той е открил, че в истините на науката и вярата е заключена невероятна хармония. Библейският Бог е също Бог на генома. Изследващата величественото и страшно Божие творение наука наистина може да му се поклони.

Доказателството на двама програмисти

През октомври 2013 година двама учени – Кристоф Бенцмюлер от Берлинския свободен университет и колегата му Бруно Волценлогел Палео от Техническия университет на Виена – доказали теоремата за съществуването на Бога, създадена от австрийския математик Курт Гьодел, за която вече споменахме.

Използвайки за изчисления обикновен компютър „MacBook“, те показали, че доказателството на Гьодел е правилно, или поне на математическо ниво, от гледна точка на високата модална логика.

В своя доклад „Сформиране, механизация и автоматизация на доказателството на Гьодел за съществуването на Бог“ те казват, че „онтологичното доказателство на Гьодел се анализира за първи път с безпрецедентна степен на детайлност и строгост с помощта на по-висок разред програми, доказващи теореми“.

Така или иначе доказателството предизвиква скептицизма на много учени. Макар изследователите да твърдят, че са доказали теоремата на Гьодел, тяхната работа потвърждава не съществуването на Бога, а това какви други достижения могат да се направят в науката с използването на съвременните технологии.

Реалността на клиничната смърт

Научно изследване показало, че клиничната смърт с всичките си прояви – ярка светлина, пътешествие през тунела или усещане за излизане от собственото тяло – е преживяване, по-ярко и запомнящо се от всяко друго.

Според белгийския невролог Стивън Лориус, ръководител на екипа за коматозни изследвания в университетската болница в Лиеж, Белгия, през дългите години работа той е разговарял с много пациенти, излезли от кома. Те му разказвали за своите „пътешествия“ и друг околосмъртен опит.

Екипът, съставено от учени от групата за коматозни изследвания и от учени от Университета за когнитивна психология, разработил въпросници за уточняване на сензорни и емоционални детайли в спомените на доброволците. След това те сравнявали клиничната смърт с други спомени за реални събития, съпровождани от силни емоции, както и спомени за приятни мечти и мисли.

Учените с изумление открили, че клиничната смърт била несравнимо по-ярка, отколкото всяко въображаемо или реално събитие, включително раждането на дете или сватба.

На 10 април 2013 година д-р Лориус разказва пред CNN, че пациентите често се страхуват да разказват своите истории за клиничната смърт, тъй като се опасяват, че хората няма да ги вземат на сериозно, но тези, които са преживели подобен опит, често се променят завинаги и вече не се страхуват от смъртта.

Всички те са убедени, че яркият им опит е бил реален. Д-р Лориус смята, че опитът води началото си във физиологията на човека. Освен това се оказало, че е достатъчно човек просто да си помисли, че умира, и паметта за предсмъртния опит ще се появи.

Много хора, преживели околосмъртен опит, физически не са се намирали в смъртна опасност и това косвено доказвало, че възприятието за риска от смъртта само по себе си представлява важно от гледна точка на получаването на околосмъртния опит.

Лориус не иска да спекулира около съществуването на рай или ад, но според него едва незначително малцинство от преживяванията на хора в клинична смърт е ужасяващо. В повечето случаи у човека остават приятни спомени от този период.

http://sanovnik.bg/n4-10687-%D0%A1%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0_%D0%BB%D0%B8_%D0%91%D0%BE%D0%B3?_%D0%94%D0%B0,_%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0

Съществува ли Бог? Да, отговаря науката

Има ли Бог? А къде живее? Основателна ли е вярата в Бог? Това са въпроси, които занимават не само обикновените хора, а и учените. Но и великите умове не само не се отказват от вярата в Бог, дори по всякакъв начин се опитват да докажат съществуването му.

В момента голяма част от световните светила са обединени около идеята, че БОГ СЪЩЕСТВУВА. Учени от Бристолския университет са открили, че всички деца на земята се раждат с изначална вяра в свръхестественото и в по-висшия разум.

Математици от Германия пък изчислили, че 62% е вероятността Бог да съществува. Като цяло е странно, че точно математици са заинтересовани от тази тема. Но това е така, защото, според британския учени Найджъл Картлад "много учени в резултат на своите изследвания са принудени да заключат, че за порядъка, сложността на живота и красота, която ни заобикаля, трябва да е отговорен ум, много по-висш от нашите собствени умове".

Пол Дейвис е австралийски учен, професор по математическа физика в Университета в Аделаида, автор е на няколко книги, които доказват наличието на висок интелект. Според него, науката е достигнала своята зрялост и вече предлага по-сигурен път към Бога, отколкото религията.

Франк Тайплер е друг световно известен научен ръководител. В книгата си "Физика и безсмъртие" разглежда теорията за произхода на Вселена от началото й до нейния край и използвайки математически и физични формули, доказва съществуването на Бог, безсмъртие и вечен живот.

Учени от Торонто пък са категорични в своята теория, че вярата в Бог помага да се отървем от тревожност и намалява стреса ни до минимум. Психолози от университета в града установили различия в мозъчните функции между вярващи и невярващи в Бог хора. Те провели тестове, в които чрез електроди измерили мозъчната активност.
Съществува ли Бог? Да, отговаря науката

Оказало се, че при религиозните хора се наблюдава много по-малка активност в предната мозъчна кора - район, която променя поведението, сигнализира за нуждата от обострено внимание и контрол в резултат на емоционални преживявания. Колкото по-вярващи са хората, толкова по-малко грешки може да допусне тази част на мозъка.

В допълнение религиозните вярвания имат успокояващ ефект върху нервите.

Може ли вярата да премахне или намали болката? Може, отсичат в един глас учени от Оксфорд, които си поставили за цел за проучат по какъв точно начин молитвата, медитацията и вярата в Бога облекчават страданието.

Тези експерименти са били извършени и продължават да бъдат правени от учени от различни отдели на университета - естествени науки, философия, теология. В началото изследователите събрали в Оксфордския център за изучаване на мозъка 12 последователи на католическата вяра и същия брой атеисти.

Към дланите на всеки от участниците в експеримента били прикачени електроди, по които течал ток. Поставили пред тях две картини на майстори от Ренесанса - платно от XVII век на художника Сасоферато с образа на Дева Мария и платното Дамата с хермелина от XV век на Леонардо да Винчи.

Умишлено избрали Богородица, тъй като тя трябвало да повиши религиозните чувства на вярващите в групата.

Съзерцавайки едната или другата картина, в рамките на половин час всеки един от католиците и атеистите получил около 20 електромагнитни импулса, предизвикващ лека болка. Реакциите им били сканирани с помощта на магнитно-резонансни томографи. Тези, които насочили погледите си към платното с Дева Мария, изпитвали чувство на сигурност, чувство, че тя се грижи за тях, че няма за какво да се тревожат, въпреки токовите шокове. Детекторът показал, че почувствали болка средно 12% по-малко в сравнение с тези, които подсъзнателно избрали да съзерцават творбата на Леонардо.