БОГ - СЪЗДАТЕЛ - ГРИЖОВЕН УЧИТЕЛ - НАДЗИРАТЕЛ - СЪДНИК

И казват Бог ни създал по свой образ и подобие. Значи ние приличаме на Бог.. По какво ли? Можем да го обсъдим...

Предварително се извинявам, че изложеното по-долу есе, по един или друг начин ще бъде разубедително за сляпо вярващият в Бога създател – човек и затова искам да кажа, че Бог не е това, което ние си мислим. Истинският Бог е ЖИВ и ЖИВОТ. Той не е същество, което се намира само извън нас или само в нас. То е навсякъде. То – нещото Бог може да оформя и въвежда в действие част от себе си, като самият себе си с единствената цел да се погрижи лично за определено създание. С което искам да кажа, че за да се погрижи за човек то Бог ще представи себе си човек – т.е. такъв какъвто създанието човек ще го приеме най-добре. Не можем и нямаме право да определяме формата или големината на Бог като нещо конкретно. Той не е само нещо от всичкото, но той е всичко. Добро и зло са неговите страни и човекът е създаден по негово подобие. Добро и зло се борят в Бога – добро и зло се борят в човека. Тъмнина и светлина се борят във всемира, както и в домът на човека – земята. Не можем без двете. Само светлина под изгарящо слънце би ни убило, Само тъмнина без топлината на слънцето пак би ни убило. Трябва ни златната среда – майката на живота – равновесието – 50/50 или петдесетница – денят на Светият Дух. ‘’Свет и я дух’’ ни казва какво сме ние, както и всичко около нас. Под думата ‘’свет’’ отговаря на свят и светило – слънце. Свят за нас е материята която ни заобикаля. Буквите ‘’и я‘’ имат значението ‘’и аз’’, след което точно на място идва думата ‘’дух’’. Или бих го перефразирала ‘’Светът и аз духът’’. Да оставим сега Библейските истории, които несъмнено съдържат истината и да я потърсим около нас със слепите си очи. И така нека преплета истина, мистика и религия.
Създанието човек съществува и незнайно за него самото, някой или нещо е способствал за да бъде създадено. Въпросите относно То – нашият създател може би никога няма да свършат, освен ако не бъде даден отговор, който да задоволи въпросите без да остави коридор за съмнение. Изследвания в областта на миналото и за следи от предшественици на хората от животински вид почти няма. ДНК информационното поле дава възраст на човешкото същество, която надвишава възрастта на планетата земя. Това дава основания да смятаме, че човешкият живот е пренесен на тази земя. За да бъде пренесен обаче, трябва да е имало налице бивша планета, както и друга – нова и животворна планета с подходящите за нас условия. Човека какъвто и да е бил на друга планета, е трябвало да претърпи изменения за да се пригоди към живот на тази планета, както и да му бъде създадено „обкръжение” за да се осигури съществуването му. Това обкръжение са животните и растенията или с други думи - флората и фауната които ни заобикалят.
Но да се върнем на човека и неговото създаване. За да се докоснем до идеи за създаването ние трябва да се поровим в миналото, където несъмнено ще намерим поне едно доказателство, което да е останало, макар и „бащите ни” да са се постарали добре по прикриването на каквото и да било изобличаващо събитие или предмет. Хайде да се поровим в коша на митовете. Всъщност повечето от най-старите митове по света ни дават картини на божества с животински атрибути, като например – тяло на кон – кентавър, или пък глава на маймуна – Ганеш – индийско божество. Глава на слон или лъв, както и на змий, и така нататък.
Сега когато науката е толкова напреднала, може да се проследи каква част от всяко животно има у човека, както и кои животни имат земен произход и кои не.
Да приемем, че имаме данни и ги съпоставим с библейските разкази, като се върнем към Ной и Ноевият ковчег, ще се досетим, че е имало пренасяне на живот през време на унищожение, което може да е било и пренасяне от планета на планета. А също и запазване на живот на кораб в космоса, след което върнат на земята в благоприятният момент.
Пак назад в библейските разкази и митологията се намира място където по някаква причина „Бог се отвратил от този свят и дигнал скинията си”. Тази скиния би могло без съмнение да бъде извънземен кораб, а понятието за БОГ да се е отвеждало до управниците или държащите този кораб същества, чиито интелект и развитие е несъмнено много по напреднал от нашият. Всички митични човешки същества с животински атрибути в тялото биха могли да бъдат погубени с цел изтриване на информация по създаването и оформянето на човешкото същество в сегашният му вид. Това би могло да стане с огън и вода – потоп и пожари или изригване на вулкани, както и от незнайно за нас оръжие, което би се сравнило с ‘’огън и жупел’’ – библейско пояснение на божествено дело.
Според библейските сказания отначало на човека е било дадено да яде само вегетарианска храна, докато по-късно след потопа, на човека е разрешено да яде месо. Дали е имало намеса относно биологията на човека, така че да бъде възможно да яде месо и дали това няма да е било нужно поради някаква причина. Такава причина може да бъде натрупване на генетичен материал чрез поглъщане на генетичен материал от по стар биологичен вид чрез изяждане на тялото на животното. Животното от своя страна е изяждало вегетарианската храна и е трупало информация, а има и животни които изяждат жовотни, от където натрупването на информация е още по-голямо.
За да бъде изядено едно същество то трябва да е по-младо като генетичен вид от онзи който го изяжда за да не бъде отровно за поглъщача. Животните които се хранят с треви са онези които можем да ядем а животните които ядат животни са опасни за нас. Опасно е да се изяжда и себеподобният вид. Дори месоядните животни не се самоизяждат. Макар и да е възможно изяждане на себеподобно, то това би могло да стане само при риск за живота на съществото. В такива моменти побеждава силният-животинското -материята . Това се наблюдава например при вълците. Но тези животни са и едни от най-свирепите.
Вярването, че човека е произлязъл от маймуната би могло да е отчасти вярно, като се има впредвид подобието, но не би могло да се получи по съвършенно създание ако не е имало намеса на по-съвършен ум и разработен лабораторно генетичен напредък.
От казаното следва, че бащите и майките ни са били напреднали твърде много. Но тъй като всичко във вселената е временно и се видоизменя постоянно, то идва един ден, когато едно слънце угасва или две планети се сблъскват и тогава възниква нуждата на едно същество да се запази като вид. Това може да стане само ако е интелигентно израснало. Това не разделя животните от човека. Защо? Не би могла кравата да направи кораб и да се запази като вид, но би могла да бъде запазена от интелигентният вид, който се нуждае от нея. Интелигентността на кравата е в това, че дава от себе си и поставя силният в зависимост.
Силният е винаги зависим от слабият. Такова е и положението на жената спрямо мъжът. Тя е слабият вид, но тя дава от себе си за да пресъздава него – силният. Той от своя страна не може без нея и борбата му да я запази е понякога тежка. Силният затова е силен, защото се грижи за слабия, защото слабият е основата му. Да убиеш слабият е като да си отрежеш краката.
Ето така стоят нещата и спрямо Богът, който живее в нас. Той се пресъздава чрез нас и живее чрез нас. Да ни унищожи означава да унищожи част от себе си. Но това би могло да бъде и мярка за спасяване на живота си и това значи че не сме недосегаеми от ръката на Бога.
Знаем, че ако имаме рак – отстраняваме част от себе си или умираме ако заболяването е неостраняемо. Така Бог би отстранил нас ако сме заболялата ръка, за да спаси себе си. Не, че това е най добрият вариант, но това е последният шанс , ако лечението не помага.
Лечението на човечеството е в духовното му развитие – онова духовно развитие, което предполага един здравословен начин на съществуване, който от своя страна му осигурява дълъг и безпроблемен живот.
Онази малка и невидима, определяна като незначителна, слабата страна на човека е неговата сила – това е неговият ДУХ! И още по-слабата страна от която зависи неговият живот въобще е неговата ДУША!
Ето за да се приближа към край на есето си, ви оставям една малка диаграма на нещата от живота обяснени чрез вярата:
2- Син - Тяло – човек, - син и дъщеря – атмосфера, притегателност, взаимозависимост - царе
1 - Отец – Дух – баща – слънце - царство
3 - Свет дух – Душа – майка – планета с вода - трон
Богът ни на земята е „Светата троица”, където на първо място е ‘’тро’’ – т.е третият – Свети дух, на второ място е ‘’и’’ идолът – а това е Иисус – син, и на трето място остава ‘’ца’’ което е Отца. Ще ме попитате защо поставям богът отец на трето място? Ако имаме едно две и три – то имаме ‘а’ ‘бе’ и ‘ве’ откъдето първата дума казва къде да поставим таткото –‘’светата’’ ‘’С ВЕ ТАТА” където тата е таткото.
Относно небето обаче Богът ни е Бащата – Слънцето.
Относно домът ни – най-малката клетка или място на съществуване – там Богът ни е детето – синът и дъщерята. И по-скоро синът – носителят на семето на двамата. Когато синът се ожени – тогава негов Бог и наш става жена му или нашата снаха. Онази която може да даде живот на нашето семе. – Нашата земя! Нашата снаха се явява нашата майка.
Също така нашият зет се явява нашественик – той взима наша майка или наша земя за да я направи свой Бог и майка. Да я дадем ли? Да я продадем ли? Да я оставим безплодна и никому ненужна ли? Или да и дадем шанс да избере сама?
Хората и звездите са едно и също – да вземем съвет от небето как да живеем за да живеем вечно.
Отговорът идващ от небето е да и дадем шанс да избере сама и да бъде задомена задължително. Тя не е длъжна да занесе на съпругът си нищо. Пожелал я, той става неин длъжник за винаги. Ако я прогони – трябва да и даде дом, ако ли не направи това – няма право да я гони. Една прогонена жена в небесното пространство е ‘’Халеевата комета” заплашваща да погуби всичко онова което се изправи на пътя и. Един изоставен зет е една комета като „Хейл Боп” може да отклони, раздели или разболее всичко по пътят си.
И така нататък бих продължила с дни да пиша, но не може всичко да се изкаже за един ден...

До скоро