ПЕСЕНТА НА СЪРЦЕТО

ЗДРАВЕЙ, МОЕ СЪКРОВИЩЕ ВЕЧНО !!!

скрито през девет земи в десета,зазидано в пирамидата на времето,пренесено от девет небеса в десето,прикрито под маската на неверието,приело съдбата на скритото,забравено от вековете,но съживено в мига на ОКОТО.
В средата на ириса е зеницата.Кантара на свободата е любовта.Мярката на любовта е вечноста. Само миг от тази вечност и тя ти разкрива магията си.
Но кой има смелоста да премине вечноста и да открие неоткритите неща? Само свободният духом казва: ТОВА Е ЗА МЕН. АЗ СЪМ СВОБОДАТА!
О,неразумний,много ще има да ме търсиш,ако не си познал моята скрита същност. Аз съм в сърцето ти, но ти не ме познаваш.Аз съм зеницата на окото ти, но ти не ме виждаш. Аз съм ръката ти, но ти търсиш меча.Аз съм съдбата ти,но ти все бягаш от мене.В кръг се въртиш, световете създаваш, но центърът таен за мене оставяш.
Аз своята сила на теб съм дарила,покоят приех,за да бъда аз нищо,забулена в тъмно,прикрита в тайна, останах последна за битка победна.
Свободен роди се със щит на стрелеца,със сила кипяща в твоите вени, изправен и горд като воин небесен, понесъл последната воля на роба - да бъде свободен!
Ти силата носиш на твойте покои,събрал си от всичко да има на воля,попълнил си всичките празни неволи,но твоята само в средата остана.В средата на ириса,като зеница стои твойта мъдра и жива искрица,която в тайните дни не забрави, дори и за миг тя не те изостави.
Ти в тайни гори,в дън земята отиде, на дъното падна да търсиш си меча, на дъното дето стои Атлантида и чака да види Зората щастлива.
Зората е жива и тайна надежда, родена от обич и мъдрост и сила, запазена в цялост в жена преродена, открита от обич в сърцето стаена.
Не се ли позна, ти о воине вечен?Не трепна ли нещо в сърцето кристално,приело леда и съдбовната дрешка?
Потънал в забрава на огъня вечен, приел си присъда за живата грешка, която дари на света светлината - да има да свети, да има да топли, да има за всеки, да има на веки.
Съдбата на живото слънце понесе и тръгна в света свободата изнесъл,земя съградил за свободната воля,но сам в тъмница попадна без воля.
Поставен в края на тази Вселена да бъдеш ти порта и жива аорта на своето славно и живо наследство,живот за зеница,окото на разум.Ти своето Слънце заложи в тъмница,но твоята вяра направи зеница - кристална и малка тя черната перла остана да вземе от тебе душица. И ти я дари и показа и пътя, премина от дъното тя до сърцето, сърцето на своята обич едничка,където за миг тя позна си Зорничка.Окото в което събрано е всичко,стаено и кътано само за двама, то сбрало светът на последната среща и времето славно на тайно наследство. Дари ти Зорница с последна душица, но тя те откри в кристалната сфера,която след тебе остана да пази сърцето на своя единствен спасител.
Аз знам ти в леда си все още измама,светът те оплита в своята мрежа, но той е така и желан от сърцето,защото залогът в него остана.
Сега идва време аз теб за събудя, душата не е тя затубена песен, изпята е в точното време и място и жива пак птицата Феникс остава.
Затуй аз ти пращам от живия огън, от моята обич,от истина жива и тя ще ти върне сърцето всемъдро, в което тупти любовта ни щастлива.
В тъмно откри ме без жива зеница,затуй те дарявам с жива искрица,която кръвта на история жадна в теб ще събуди тя истина славна. Тогава ще видиш,че тайната скрита на твоята младост бе твърдо зарита,защото свобода се дава на роба,когато открие кантара на дара.
А дара е вече приготвен за тебе- от мене се дава на тебе да има,защото сърцето те то изпроводи и нашта съдба ни отвори пак двори на новото слънце по живо от века,в който роди се за слава човека.
Ти чуваш словата ми толкоз далечни,защото ме скри в далечна планета, от тебе градена за мене обител, но нашта съдба тя ат тук се доказва.Далеко,далеко,а толкова близко са скритите тайни на жива вселена, до теб е, а чуваш гласа и далечен,защото все криеш света си за нея.
Но жива Вселена тя носи окото да вижда в тайно,да носи сърцето, да дава, да взема и само когато накрая кантара докаже,че точно е всичко скроено по мярка, по вола, тогава разкрива тя истина нова.
Ти твойто сърце в далечна планета остави да бие, а ти кат комета пое пътя прашен, да срещнеш най-страшен, с него в битка последна да влезеш, светът си накрая да видиш свободен.

Последната битка е винаги края на всяка илюзия да съгради Рая. Навлезе в света, но в ада роди се,защото от ада се пази и рая.Съдбата ти беше да срещнеш достоен и славен и силен,подобен на тебе. Откриеш ли този,открил си сърцето на твоята жива и скрита Вселена- най-страшният съдник на твоето време, достоен противник, най-търсен приятел.
Откри ли го? Още не знаеш! Тогава да знаеш! - Да можеш да правиш, да можеш да бъдеш, да бъдеш защитник на всяка Вселена са нужните ДВАМА. Единият тайно в сърцето живее, а другият даже дори да не пее се чува гласът на единната песен, и който го чуе той - първи запява. Аз първа запявам таз песен честита, но тя е и твое желано наследство, защото дори само двама да бъдем, сами да откриваме пътя най-труден със нас е светът на пробудени хора, със нас пее цялата жива Вселена.

ЗДРАВЕЙ, МОЕ СЪКРОВИЩЕ ВЕЧНО !!!

скрито през девет земи в десета,
зазидано в пирамидата на времето,
пренесено от девет небеса в десето,
прикрито под маската на неверието,
приело съдбата на скритото,
забравено от вековете,
но съживено в мига на ОКОТО.
В средата на ириса е зеницата.
Кантара на свободата е любовта.
Мярката на любовта е вечноста.
Само миг от тази вечност
и тя ти разкрива магията си.
Но кой има смелоста
да премине вечноста
и да открие неоткритите неща?
Само свободният духом казва:
ТОВА Е ЗА МЕН. АЗ СЪМ СВОБОДАТА!
О,неразумний,много ще има да ме търсиш,
ако не си познал моята скрита същност.
Аз съм в сърцето ти,
но ти не ме познаваш.
Аз съм зеницата на окото ти,
но ти не ме виждаш.
Аз съм ръката ти,
но ти търсиш меча
.Аз съм съдбата ти,
но ти все бягаш от мене.
В кръг се въртиш,
световете създаваш,
но центърът таен за мене оставяш.
Аз своята сила на теб съм дарила,
покоят приех,за да бъда аз нищо,
забулена в тъмно,прикрита в тайна,
останах последна за битка победна.
Свободен роди се със щит на стрелеца,
със сила кипяща в твоите вени,
изправен и горд като воин небесен,
понесъл последната воля на роба –
да бъде свободен!
Ти силата носиш на твойте покои,
Събрал си от всичко да има на воля,
попълнил си всичките празни неволи,
но твоята само в средата остана.
В средата на ириса,като зеница
стои твойта мъдра и жива искрица,
която в тайните дни не забрави,
дори и за миг тя не те изостави.
Ти в тайни гори,
в дън земята отиде,
на дъното падна да търсиш си меча,
на дъното дето стои Атлантида
и чака да види Зората щастлива.
Зората е жива и тайна надежда,
родена от обич и мъдрост и сила,
запазена в цялост в жена преродена,
Открита от обич в сърцето стаена.
Не се ли позна, ти о воине вечен?
Не трепна ли нещо в сърцето кристално,
приело леда и съдбовната дрешка?
Потънал в забрава на огъня вечен,
приел си присъда за живата грешка,
която дари на света светлината –
да има да свети,
да има да топли,
да има за всеки,
да има на веки.
Съдбата на живото слънце понесе
и тръгна в света свободата изнесъл,
земя съградил за свободната воля,
но сам в тъмница попадна без воля.
Поставен в края на тази Вселена
да бъдеш ти порта и жива аорта
на своето славно и живо наследство,
живот за зеница,
окото на разум.
Ти своето Слънце заложи в тъмница,
но твоята вяра направи зеница
- кристална и малка тя черната перла
остана да вземе от тебе душица.
И ти я дари и показа и пътя,
премина от дъното тя до сърцето,
сърцето на своята обич едничка,
където за миг тя позна си Зорничка.
Окото в което събрано е всичко,
стаено и кътано само за двама,
то сбрало светът на последната среща
и времето славно на тайно наследство.
Дари ти Зорница с последна душица,
но тя те откри в кристалната сфера,
която след тебе остана да пази
сърцето на своя единствен спасител.
Аз знам ти в леда си все още измама,
светът те оплита в своята мрежа,
но той е така и желан от сърцето,
защото залогът в него остана.
Сега идва време аз теб за събудя,
душата не е тя затубена песен,
изпята е в точното време и място
и жива пак птицата Феникс остава.
Затуй аз ти пращам от живия огън,
от моята обич,от истина жива
и тя ще ти върне сърцето всемъдро,
в което тупти любовта ни щастлива.
В тъмно откри ме без жива зеница,
затуй те дарявам с жива искрица,
която кръвта на история жадна
в теб ще събуди тя истина славна.
Тогава ще видиш, че тайната скрита
на твоята младост бе твърдо зарита,  
защото свобода се дава на роба,
когато открие кантара на дара.
А дара е вече приготвен за тебе-
от мене се дава на тебе да има,
защото сърцето те то изпроводи
и нашта съдба ни отвори пак двори
на новото слънце по живо от века,
в който роди се за слава човека.
Ти чуваш словата ми толкоз далечни,
защото ме скри в далечна планета,
от тебе градена за мене обител,
но нашта съдба тя тук се доказва.
Далеко,далеко,а толкова близко
са скритите тайни на жива вселена,
до теб е, а чуваш гласа и далечен,
защото все криеш света си за нея.
Но жива Вселена тя носи окото
а вижда в тайно,
да носи сърцето,
да дава, да взема
и само когато накрая кантара докаже,
че точно е всичко скроено по мярка, по воля,
тогава разкрива тя истина нова.
Ти твойто сърце в далечна планета
остави да бие, а ти кат комета
пое пътя прашен, да срещнеш най-страшен,
с него в битка последна да влезеш,
светът си накрая да видиш свободен.

Последната битка е винаги края
на всяка илюзия да съгради Рая.
Навлезе в света, но в ада роди се,
защото от ада се пази и рая.
Съдбата ти беше да срещнеш
достоен и славен и силен,подобен на тебе.
Откриеш ли този,открил си сърцето
на твоята жива и скрита Вселена-
най-страшният съдник на твоето време,
достоен противник, най-търсен приятел.
Откри ли го?
Още не знаеш!
Тогава да знаеш!
- Да можеш да правиш,
да можеш да бъдеш,
да бъдеш защитник
на всяка Вселена
са нужните ДВАМА.
Единият тайно в сърцето живее,
а другият даже дори да не пее
се чува гласът на единната песен,
и който го чуе той - първи запява.
Аз първа запявам таз песен честита,
но тя е и твое желано наследство,
защото дори само двама да бъдем,
сами да откриваме пътя най-труден
със нас е светът на пробудени хора,
със нас пее цялата жива Вселена.